Творим, разказваме се, а какво ни носи
освен усилие, тъга, въпроси
написаното в този свят зловещ...
Изваяното в този свят прекрасен?
Отдушника ни все така е празен -
една калена, непотребна вещ.
Небето над очите ни е чаша,
обърната, разлива всичко наше.
Черни ръкавици
ОтговорИзтриванеЕдна жена със черни ръкавици
преплува нощната река
от думите на зли езици
и стигна бялата стена.
От мрамор беше тя - стена!
И нямаше ни буква, нито звук,
ни знак за връщане назад.
Безумие от камък и от студ!
Изхлузените черни ръкавици
попаднаха в емулсия от мириси
на сетен миг, на непредписан лек,
на дим от незатихващ послеслов
за път, за реквием и за човек...
Гнездо си свиха в тях колибри.
Лалугер ги напълни със просо.
Куче пъхна кокал, котка - риба...
И всичко беше просто и красиво.
Жената се пренасяше щастлива
към следващия епизод от вечността,
като трева, ухаеща на опиум.
Мъничко и завиждам...
ОтговорИзтриване