paravent

Откъснах си...
пространство от тъга.
На сън не бе.
Но тъй недосегаемо.
В неведомия шепот на река
от скъсани слова изваян.
И приютих...
за кой ли път, съдбата,
на рамото ми крехко
да поплаче.
И да поеме някакси след
вятъра.

И се научих
в пустото да крача.