Пристъпвам към душата ти
на пръсти
наметнала самотното разсъмване
без светлите очи, стопили кръста ми.
И нося аромата си изпълнен
с дъх на кафе - дъх на самотни стволове,
забравени гори и мокра шума.
Следите си покрих с ненужни думи.
И ще остана там, завинаги,
безполова,
безименна,
и ничия.
И нова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар