8/25/2011

последен почерк

Преминавам предели
в огромния северен свят
за да търся останки от нечие счупено утро...
слизам боса в нощта
скрила в шепичка къс благодат
и изкачвам съдби по неведоми стълби навътре.
Приютявам писма,
неродени под чуждо перо,
пия тъмно мастило, претежко от пулс
и страдания,
по ръцете ми клеят печати
и пъстро везмо
кичи бялата шатра,
(духа ми)
с неверно познание...

Колко малък е белия свят... като длан на момче,
в чиито тихи зеници изгубих сълза
и молитва.
Как са кратки пътеките
в непостроено сърце
как са сухи коритата
(за да премина...)

отбити са

как слепеят очите ми...
колко е дъх светлина...
и защо ми се свиди... когато немея пред него -
херувимче, запазило скъпия миг тишина
ако само открехна душа и призная,
по белега...

Но конфликта кънти.
Световете са малки, в сърцето.
В този възел от чувства, заробил безкрая и хората.
И е време
да спомня, че с устни, допрели ръцете му...
ще прелея каквото е долу
да бъде и горе.

4 коментара:

  1. Здравей! Харесвам поезиата ти. Напомня ми на японското хайку, въпреки различията във формата. Аз съм, както се сещаш, аноним4о от блога на Пламен. За съжаление имам само едно безалкохолно стихотворение. И то е:

    Стихове с вкус на кафе

    Има стихове, пушещи пури, други над чашка улисани.
    Има стихове дрипави или пък, от глава до пети в кадифе.
    Руска рулетка дреме във всеки стих ненаписан.
    Но защо ли все още нямаме стихове с вкус на кафе?...

    Ще отида на гарата, там върху справедливата линия,
    между слепи семафори, притичващи сенки и климати.
    Ще разбърквам анонимни слова в безсловесната своя чинийка
    и ще трупам пак в нея стотинки за топло кафе за през зимата.

    Ще се чудят какво съм безпътните псета и безплътни пияници.
    Ще клатят глави и ще придърпват децата си майките.
    Ще мислят, че луд реди думи по релсите и иска да чуе овации.
    А аз просто ще чакам да се чукнем с кафе със влака за Рая.

    От изпаренията на останалите ми стихотворения може да ти прилошее :)))
    Ако не ти харесва да пиша в блога ти, само кажи. Предварително се извинявам. Доколкото разбирам от блогове, можеш да ме изтриеш :)

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, Аноним и добре дошъл :)
    неочаквано приятно ме изненада
    стихотворението е чудесно, сериозна поезия, бих се радвала да почета и друго от теб...
    и ако позволиш - да отговоря на това в римички...

    (ако скоро не се представиш ще трябва аз да те нарека някак :))
    аз съм Меги

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за приятелската оценка на моето некадърно стихоплетстване. Щом искаш, ето още едно, но е за последно, защото наистина до безкрай ми е ясно, че не ставам за поет.

    ЗАВРЪЩАНЕ

    Всеки миг към земята без звук
    блесва малка частица от звездния прах
    и оставя резка по очите ти будни,
    така уморени от взор по изгубено утре.

    В това космично море от несбъднатост
    се лутат стрелките на време от мене излъгано.
    А ти разбираш, че то е обрало безсрамно
    твоята вяра, съдрана и хвърлена в ъгъла.

    И за какво криеш нежност в студените пръсти,
    щом си пазиш сърцето от чуждо докосване?
    Та нали идвам към теб в сълза на магьосник...

    Аз съм тънката светла черта
    от прашинка познала безкрая.
    И се връщам към тебе научен и знаещ
    как в звездната жар замръзват неумиращи рани.

    И пари ме нежност в безплътните пръсти,
    нищо че нямам сърце за докосване.
    Не отваряй очи! Пред тебе душата ми боса е!

    .....................
    С други думи, всеки да си гледа работата... :)))
    В блога на Пламен се "подвизавам" като композитор на песни по негови стихотворения - "До утре", "Не винаги", "Нестинари" и др.

    ОтговорИзтриване
  4. Тази творба е толкова красива...
    последните строфи са...

    благодаря ти

    _______________

    не би било възможно някой да вижда, улавя и "сваля" музика към хората, а да не пише красива поезия :)
    трябва някога да разкажеш повече за това,
    а и да не спираш да пишеш

    стиховете на Плам са вдъхновяващи наистина, но и той толкова рядко...

    ОтговорИзтриване