Къде да се върна, не съм ли си все у дома,
на топличко в твоята длан, приютила перото.
Под миглите тъмни извирам, понесла сама
меда на сълзите и тежката сол на живота.
В стаения вик, или в шепота, зъзнещ по път.
В последната капчица вяра, споила клеймото
с печата към изхода - нашата търсена смърт...
И в пулса ранен, обновен от Дъха на Голгота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар