огледало

Тежи ми тишината,
сляпо тъмно е
излюзия промъква
се на пръсти
раздира истини,
отвлечени от бъдното,
а някъде отшелница
се кръсти,
издрала поглед,
разпиляна в спомени...
От образа си тихо
се отвръщам...
Очите и са в моите
изронени...