Малка бучица лед се търкулна наместо сълза.
По следата и тръгнах, и спрях до сърцето на топло.
Беше... спомен, към изворите запълзял,
беше леко сподавен, изтръгнат от дъното вопъл.
А Росини не спира... Заслушана, вече не знам
как преливам от опера стара в църковни трактати..
Стъпва моята есен в мъгли, от мъгли завладяна,
стъпва, спъва се...друмите сякаш са още познати ...
А зад ъгъла - светва вечерница, свила очи,
аромати на люляк и бяла липа ме обгръщат,
нещо тихо, напевно, недовървяно звучи,
и към моята пролет унесено ме завръща.
8.10.2007г
Няма коментари:
Публикуване на коментар