Ела в безкрайната ми самота.
До пълнотата и
преливах от пенливост,
кипяща в аромати и ухания,
разлистена под устни сънни,
погледи, желание,
поглъщане на разтояния
реалност или сън...
Запазих се за теб -
сълза отронена свенливост.
Душата ми е звън, когато те копнея.
Ела в безмерната ми самота...
Не искам вечност, и не искам
изцеление.
Живея Те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар