с обич

Сънят ми се вмъква на пръсти в сърцето ти,
пробягва и тихичко шепне, и спомен оставя за мен... Когато прегърнеш зората в ръцете си, когато разтвориш се сънено в утрото, в очите на новия ден, нежна ласка от пясъчни пръсти да сетиш, бяла песен да свърне в косите ти, от очите ми в теб светлина да засвети, да се върнат желани мечтите ти.
Нека моята обич те прегърне с усмивка, по - желана, по - топла, по - мила... И от сънища бели меки устни изваяни те целунат и вдъхнат ти сила. Незабравки да стелят пътеката твоя, уморена, и сини метличини.
И когато си сам, много сам и угрижен, да усетиш че пак си обичан...