Неизмерим е извора
на блаженство
докоснеш ли кристалния си лотос...
Душата ми е цвят
преди последното увяхване на стъпките,
а пукота след тях е само прах...
Сега е неин ред,
и нека се усмихва, с нова пъпка...
... уханно розова или
безцвят
безглас
безгрях...
и аз ще я целувам от росицата
на нейния омаен, първи ден
докоснал я гальовно по главицата...
една надежда,
стъпчица от мен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар