Само няколко хиляди изгрева
в ляво от болката,
в долината на белия прах
и златистите лилии
приютена очаква съдбата
искрицата спомен
ароматния дъх на покълване
в нас да премине...
И когато напуснем очите си,
пълни с омара
и познаем стаените в мрака
дванадесет прохода,
ще завърне в сърцата ни
полъха древната вяра,
победила отровния допир
и смъртния грохот.
И ще бъдем отново до извора -
капчица обич,
по чието челце светлината
съдби ще реди.
Само пулс. Единение тихичко.
Никога сторено.
Както някога, вече изстрадано,
просто преди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар