Настъпи ден за бели покаяния.
/но кой от демоните сяда пред олтар/
Зарита от шаблонни подаяния
изваях ореол.
Преглътнах в дар.
Нанизани тотеми /мъжки пръсти
протегнати в пространствата зад мен/
притиснах. За да ме покръстят.
/за личността е нужен пълен ден/.
Посях мечти. Отрових им копнежа.
Пълзящи под краката си видях.
Изригнах с непомисляни стремежи.
Ласкателно и медено шептях.
И мрака ме преля над върховете.
Въздигната над слънчевия трон
блаженно, самовлюбено засветих
с три стъпки Над. От новия амвон.
Потъпкано евангелие сдъвках.
/Как вкусни са цвета и аромата./
От своя Бог на Изток се отвърнах.
И в хаоса примамих тишината.
И днес... в деня на бялата молитва
когато чиста светлина вали...
от своето падение опитах.
Но само на хартия ме боли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар