... съвсем не е вълшебен аромата
и кадифето не е никак меко...
Напъпилия цвят е от позлата
/неразрушима твърд/
Гори човека.
И в драгоценна прах
го претворява.
Като отдавна писана легенда.
Среднощни дилижанси отминават,
странноприемниците
са ни само рента.
Подобно недописано послание
танцувайки в кориците на книга
/замислена отдавна/
но в незнание,
пристъпваме с елмазния език
по четирите си възкръсни поста
и плачем тихо...
... rosa aurea...
В душевния си замък
сме на гости.
А стружките в сърцата ни немеят.
И тленните закони да прескочим
стремежа към прекрасното
ни води.
Забравили дъха си да насрочим,
ковем земя,
в която да си бродим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар