Покоя само ми е скъп. Помни го.
По-скъп ми е от твоите очи.
И затова към мен очи не вдигай.
Сведи ги, и молитвено мълчи.
Мълчи, в покоя свиден на Отца си,
познал, или пък не - Дъха Му свят.
Защото днес погребваме децата си.
А в Утрото ще сме сестра и брат.
Аз няма да воювам с тишината.
По-тежка е от падаща лавина.
И перлената милост от душата и
обезболява с допира си фин.
Отдай се. Не на мен. На милостта и.
И нека те рани с живота нов.
Когато я дочуеш, по гласа и
ще ме откриеш - в нейната любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар