разказани очи

Вината ми...
че никога не можех
да потъна
из дълбините на кристалните ти извори...
две огледални сенки -
видим свят,
невидима реалност...
Солта им ме изтласкваше...
изплувах
замирах зад отминалия хлад
потапях устни
а отпивах мисъл...
Вината ми...
изписваше я с тайнство
в контурите на тихите брилянти
от меката им твърдост
неорисана
се лутам и до днес
по бреговете на едно море
наречено безсмъртно