Снежинките не се ли раждат в нечии очи
ако сълзите им очи не напояват...
Солта не разтопява ли...Ранява и горчи
и ледени кристалчета оставя
по зимната пъртина на забавения такт
отмерващ дълбините на сърцето.
И в очните покои вледенено слиза мрак
напомнящ за летата им, където...
... далечните лета. Окъпани в лъчи.
И изгреви, нашепващи начало.
Снежинките са болката, която ще горчи
докато самотата ми е цяла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар