Ново утро разпукна в сърцата
на белите птици...
тишината ухае на сънни цветя
из градината,
огледално - унесено, нежно
проблясват зеници
след гальовния лъч,
вързал панделка светла
в незримото.
И ухае на радост, на топли,
любими усмивки.
Тъй - очакван, желан
е копнежа по твоята
песен.
Припознах те в планинския
полъх - цъфтяща щастливка,
претворила във лято,
с любов,
многокрасната есен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар