Как тихо е на този светъл път подминал миговете кръстоносни, забравил за страдание и смърт, поел към тучните ливади росни, към толкова бленувания рай изпълнен с музика и красота... Как сещайки, че няма край щастлив от истинната си следа танцувайки, споделяш своя ден... как, вярвайки, разливаш суетата в сърцето си, избавено от тлен... от тъмната прегръдка на Земята...
Върви... пристъпвай, светло е напред,
разлистената стълбица те чака -
невидимия, вечен силует
на Лявата Ръка на Мрака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар