Една усмивка
полетя към мен
и важно се закичи за косите ми.
Потръпна още свежия ми ден
и цветенце ми подари
с очите си.
А аз помахах на дъждеца лек,
пътуващ с дилижанса
на мъглите
и облаче едно,
по детски меко
подскочи като пухче към мечтите ми.
Сега усмихната
след слънцето подтичвам
и две хвърчилови сърца
трептят
в сълзите ми,
защото те обичам,
и вярвам в споделения ни свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар