Кристален дъх, прозирен силует... частичка истина, пленила мекотата на моя предпоследен менует в прегръдките на самотата ми...
Ще се откъсна в танца на съня притискайки ранените ти пръсти, с които нежен ромон зазвъня в сърцето ми, тъй-пагубно невръстно. И нека нямам спомен в онзи миг. Най-чистите души са семенцата, и твоя непознат, омаен лик сред тях танцува педя над земята в дантелените, утринни градини, изплували с мечтите ми пред края.
Не ще запомня, за да не отмина.
Не ще докосна, за да не позная.
И в твоите очи, като сълзица... когато се търкулна и разтворя... от паметта ми ще шепти искрица. Целунала сърцето ти, за сбогом.
Няма коментари:
Публикуване на коментар