В надипления здрач
на сънените борове
улавях тишината ти
до истинност...
...и в стихналия плач
в самотните им
стволове...
в копнежа им
потънал до безсмислие...
Редях се по листенцата
на спящите кипариси
танцувах по усмивките
на залеза
и в тайнствения миг
на споделена радост
докосвах те...
До вяра
и отдаденост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар