Ние с теб се стремим към еднаква на вид Светлина
и утъпкваме близки по своята трънност пътеки.
Ние с теб разораваме рано, по изгрев деня
и засяваме в топлата прах зрънце против-човека.
Ние с тебе копнеем да бъде последна нощта,
приютила в сърцето си лунна корона и жезъл.
И отдаваме себе си в дар на света и пръстта,
за да бъдем пречисти за огъня, Него понесъл.
Ние с теб... Но посреща ни с двойна целувка смъртта.
Ти летиш... в одаяние бяло, от златни пътечки.
Аз събирам криле, потъмнели за миг в пепелта
на безкрайния преход от огън, към още човешко.
И оставам в съня... в ароматния сън на едно
неразлистено никога, малко, измамено цвете.
С две Голготи - от черно, и прелестно златно руно
ние с теб в светове недокоснати тихо ще светим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар