Когато тъмната ми двойница
разтвори
очите си за мрака в мен
и с леден дъх целуне
тишината ми...
ще ми отнеме само тази светлина
която толкова болезнено извира
в раздиращите спазми
на деня ми..
А дотогава ще поглъщам мекотата
на бебешките пръстчета
и тихата им ласка
в градините на моето сърце
без истинното знание за теб...
И за гласа Ти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар