8/21/2011

Болезнено

Аз търся, търся...
своите души
и спъвам се в подставени
пътеки
потъвам в нечии чужди висини,
пропадам в чуждоистинни утехи...
А самотата ми плете венец
от портокалов цвят
и бели лилии,
за онзи миг,
когато бял агнец,
с венчален стон нощта ми
ще окрили.

Аз търся, търся...
вън от същността...
а пръстите ми - мъртви,
не потрепват.
Клавишите една сама сълза
раздвижва ритъма - дарена лепта
от свитъка,
заровен кротко в мен,
от нищото, покълнало в света ми...

и търся в самотата си молебен
към скритите души,
отвъд греха им
да търсят Бог, и да измислят Бог,
и в Бог да са, ала без Него.

Пианото ми спи,
в душа от рог.
Душата ми - в душата на ковчега.

Няма коментари:

Публикуване на коментар