писмо от чуждия бряг

Замлъкнали са бреговете, спят...
Рисува бриза стъпки по вълните.
Пределно разделения ми свят
събира тишината
от следите ти
в рапанче с аромат на светлина,
погубена от тежки разтояния.
И в сетния ми дъх
сълза една
изписва несъзнати покаяния.
Далечен е зовящият ти глас...
потъва сякаш...
в песента на мрака.
Забравените сенчици след нас
не разпознават ли,
кога са чакали...
Не се събуждат
в полета си млад
затихнал с бреговете онемели.
В сърцето на любимия ми град
където гларусите
все така са бели...