размяна

От тишината
в моята утроба
откъснати дихания
оставям...
Очите си -
две тънкострунни арфи.

И аромата
на разпукнал цвят...

И всички седем истини
изгрявам
в нозете Ти,
над твоя свят.
И цялата си нежност
ти заричам.
И перления сън
на красотата.

Но дай ми...
нека миг
да го обичам.
За само миг...
до него, на земята.