Сълза ли съм... или дъждовен щрих
по гладката повърхност на онази
най - мъртва точка с изначален пик,
в която тишината ми се пази.
Или съм белег, разтопен до тлен
в природното ми криво огледало...
Линее пустотата, скрита в мен.
И заличава спомена за Цялото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар