боли ли...

Боли ли...
Когато се откъсваш
от очите си...
И слепотата
тръпне с края...
Безсъние, изпито
в тихи истини,
прозрачност, бездихание...
Не знаеш...
Не знаеш, че Захир си...
И живот си...
И онзи дъх, болезнен,
и последен...
изпълнен с теб...
разтвори ли се времето
да ме повика...
Само устни ледени
ще питат -
Боли ли...
и защо е тихо...