8/27/2011

реверанс

Чета те...
и душата ми, на пръсти
измъква се като крадец
в примрака.
Чорапите -
разкъсани до втръсване
изхлузени сълзи,
размитат сенките
по пътя ми.
От чакане.
Препъвам се в словата ти...
немея...
Премръзнала съм
в липси и копнежи.
Да можех да съм пак
за малко Нея...
и да те пиша...

Токата ми в обувката се смее,
откраднала си счупен нокът.
Рея се.
Четейки те... се рея...

Няма коментари:

Публикуване на коментар