Когато разпусне звездичките онази потайна пастирка Нощта и окачи светлия си сърп нависоко, заслушай се, мое мъничко сърчице, в мелодията на сенките...
Мънички елфички, стиснали между пръстите си тънки свирчици ще ти разказват...
А вятъра, северния вятър... подхванал своята нестихваща мелодия на стария си кавал, ще доведе в съня ти аромата на топла пръст, шепота на стихнала дъждовна гора, танца на свежи венчелистчета, бълбукащата обич на изворите, и знанието за светлината. Пусни ги в себе си, мое мъничко слънчице... и когато се роди и изгрее и твоя ден, те ще извират в очите ти.
А ние, твоите тихи пазители, ще бдим над съня ти, с разкъсани от обич сърца.
Бъди по - тих
от тайнствената нощ
и нека те запомни с красотата
на звездния прашец
по стъпките ти,
с разгърнатия плащ
на тишината
останала след теб,
и с нежната блаженност
на незнанието...
или слепотата...
И нека те запомни като сън
отлитнал след завесата лъчи...
И нека си следа
от топъл звън
на детска песен...
Нашите очи
ще бъдат две посоки разпилени
в безвремието
и страха,
в агонията на разкъсани
до самота
и искреност
вселени...
Няма коментари:
Публикуване на коментар