В преддверието само, на колене,
увила длани с телени въжета,
ще се превия сляпо, вън от мен,
ще бъда път за чудната карета
понесла урожая към хазната,
мистерийно бездомни приютила...
И звън ще съм, от самородно злато,
и мекота, в неръкотворна свила,
по Неговия трон, и под нозете Му,
от дето извор жив навън прелива.
Тогава ще се приютят ръцете ми...
в Живота, който ражда, не убива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар