Всяка сутрин плаче земята
а сълзите и - нежна роса
напояват усмивки от венчелистчета.
Нощем само... когато залеза
свири с тъничка свирка - устните на тревата,
я разплаква поройно.
И дълбоките дъждове
са онези нежни, докосващи пръстчета
под чиято ласка тихите струни
в душите ни
любовта
настройва гальовно.
Песен е... всеки дъх
в който жътвата на живота
узрява в златото на мъдростта.
Дар е... всяка тиха, неизречена нота.
И е стъпка напред,
към градините на Любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар