как тихо е...

Как тихо ми е до прозореца сега.
В очакване да слея белотата
на моята последна зима
с цветята по пътеката от лотоси.
Красива вкаменелост от коси
бездъхни съм.
... и коренни ръце.
Как тихо е,
когато с тях не мога да те имам.

А Каллас пее...
Ангели се сливат
по крайчеца на уличните фотоси.