гарвани

За да усещам пулса
на тревата
и стоновете в жилавите
корени
и онзи дъх... на топла,
мокра святост...
аз стъпвам боса...
Влива в мен живот
онази прах...
която раздели
копнежа ми
на стрък дъждовни капки...
с неясни очертания
на роза.

И исках те
по-жаден от преди
прегърнал настоящето
и пясъка
попил отронените ми следи.

Два черни гарвана
ме докълваха с крясък.