8/22/2011

дъжделиво

И тази вечер толкова е тиха.
Между ръцете ми.
И плаче
за листчето неравни стихове,
захвърлено на здрача.
А вятъра,
подгонил сенките
под уличните лампиони
рисува акварелно. В мен.
И рони ме.

На едри силуети самота.

Няма коментари:

Публикуване на коментар