Защо не ме докосваш с тишина...
не си ли Ти,
което слиза мълком
в най-тъмните предели на земята,
не си ли в служба
на Безкрайността...
в надира...
диаманта на ръката ми...
не е ли нашата любов
невидим свод
под който да преминем разцъфтели
в уханните градини на Живота...
... отвъд оковите
на благослова ми
отвъд пределите на същността...
Обичам Те...
в сърцето на затвора ми
опианено в силата на Вечността
и зад решетките на кръвни зестри
погълнали утеха и спасение.
О, мое тайнство,
никога не срещано...
ръката ми помилвай с единение.
____________________________
"Гносисът не желае нито поклонение, нито обожание от богове и хора."
Няма коментари:
Публикуване на коментар