Аз научих сърцето ти, М.
Вече пиша до някой със име...
В необятния сън на деня
в който тихичко вечер ме има.
Вече зная къде си ме скрил -
в чаша топло ухаещо мляко.
В шепа букви, дарили ми стил
който някак изпуснах, от някога.
И с поредния тих словоред
ароматно докосвам света ни,
пуснал двете посоки напред
към незнайния край и дома ни.
И невидимо спускам ръка
над ръката, която ме пише,
от перото, по чиста дъга,
засияла в безкрайно затишие.
Всеки ред е живота ни нов.
Всяка буквичка - ново сказание.
Ти не знаеш... но с мек благослов
се заменя човешкото знание
щом докоснеш с очи радостта
и усмивка потрепне в сърцето.
Аз научих деня ти, с вестта
че и в теб е покълнало цвете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар