в тишина

... замлъкват сетивата ми след мрака
на моето тъй-пагубно незнание

и както камъка в безмълвие Те чака
да се поучим ли от него...
на мълчание...
Защото бе и "верен" моя път
и бе облян в лъчиста
бяла
мека
от радост изтъкана
/райски кът/
съвсем по мярка... и по смисъл
дреха...
А днес заравям из прахта ръце
и тежки ги повдигам,
за Аменна...
но бляновете в моето сърце
по-ниски от прахта са...
и последни...
не пълнят ослепелите очи
гальовно не танцуват в сетивата...

а някой ми нашепва "Замълчи"...

Пристъпвам, само сянка,
по земята.