Не нося овехтялата си радост.
Изгубих я през дългото си плаване
към острова на чуждите мечти.
Пътуването заплатих със младост.
Една старица, жадна за отдаване
в ума ми на момиченце ехти.
Какво донесох ли - кутия рими.
По тях ще пренапиша самотата си
в основите на новия ми ден.
Балетна диадема, бивша прима.
Парфюмче от дъха му, и словата му.
И някаква безлична част от мен.
И ще опитам да изтлея някак.
Да потопя безмълвно тишината
в безумния тътнеж на моя сън.
Когато завали света нататък...
безутринно поел от красотата си,
оковите му да превърне в звън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар