8/21/2011

пасианс

Изпълва мълчаливо
разпиляване
посегна ли към
спомените стихнали.
Събирам се
в поредното оставане
на целостта, но
в нищото притихнала.
По стъпките на нечия
надежда
потапям поглед -
живоядно цвете,
оголило сърцето си
към свещите.
Душата си -
в чертите по ръцете.
А там е пусто,
в погледа и виждам го -
пияна е последната
гадателка.
И връщам се, отправена
към нищото.
Към моя верен,
мълчалив ваятел.

Няма коментари:

Публикуване на коментар