Тишина

Безименна носталгия
танцува
в ресниците
на спящата ливада...
С любовен полъх
вятъра рисува
в косите и
желание за утро...
В сърцето на нощта
е тихо, млада е...
а скоро сънен лъч
ще я събуди...
Задъхва ме цигулката
в минутите
на щурчовата изповед...
Прекрасно е...
Превръщам се и аз
в искрица музика...
И в дъх молитва
стапям се безгласна...