8/21/2011

Нецах

В дълбините на едно необятно небе
нежнорозова музика
пазеше Твоето име.
И в съня ми сефири
разказваха топлината
на пробуден за мен истински лъч.
Аз разтварях сърце, пръсти реех
след теб,
в тишината на стихнала пепел
прошепвах "Върни ме"...
А в потока отвън се разливаше
истинска глъч.
Лумва жар в несъбудени още
незрящи зеници.
В дълбините извират огньове
от хиляди въглени.
Недостига до мен нито стон
на опърлена птица, нито ничия болка,
ни глас от сълзи недокърмени.
Сън е само.
А Нецах играе в ума ми до съмване.
И оставам в перата на нежно
и бяло знамение.
Неоткъсната сянка. Неродено зрънце.
Непокълване.
За горящите въглени края ми.
Утешение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар