Потрепвайки
сърцето ми затихва
в минутите на изгрева,
когато
един отронен дъх,
като реликва
нашепва ми
красива е тъгата...
И нечий пулс,
по нежен от росица
докосва изранените ми пръсти.
От полъха му
се роди сълзица.
И разпиля мечтата ми невръстна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар