Отронен дъх
от нежния му сън -
извирам в натежалите зеници.
Като сълза на отлетяла птица
отеквам в тишината
с топъл звън.
И сливам се
с копнежа на морето -
така далечен и болезнен миг.
Един, недосънуван още вик,
над пръските желание
в сърцето.
Сега е сам...
с напукани очи.
И жажда вае силуети с бриза.
Покълнало, мечтанието слиза
по вените, където
не горчи.
А моята вълна
прелива лунно
по лудналата шир на океана:
"Когато ме сънуваш, ще остана...
по устните ти само
шепот буден..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар