8/25/2011

недей

Аз можех да те пусна да си идеш.
Не беше късно, нямаше го мрака.
Премерените истини да видиш,
да ги осмислиш. И да се дочакаш.
Но щеше ли тогава да я вкусиш,
отровната поредица въпроси
покрита с излияния на луди,
която всеки в пазвата си носи...
И щеше ли да можеш да погледнеш
онуй, що пазиш ужким за накрая...
Не те ли заболи – не ще да срещнеш
пътеката за изхода от рая.
Не ме кори. Не аз съм наказание.
Опитах само да не ти се случа.
Когато ме измисли, бях незнание,
и с теб любими, страдайки се уча.

28.09.2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар