От яркостта на всеобемащата истина
клепачите изгарят -
не могат дребните сълзици
да угасят пожарите
и пътищата,
плиснали в зениците.
И уморени
погледите се завръщат
обратно към сърцето,
като реки,
които в изворите си се вливат.
Вземи от светлината им.
И подари ми мрак,
за да запомня
сиянието кротко на звездите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар