Когато ги сънувам
съм игра
в усмихнатите ъгълчета,
в устните...
и полъх съм
в ефирните пера,
и чародейност, погледно
разпусната...
И моя цвят блести от белота,
и перлено уханно се излива
в онази необятна
красота,
разпукнала в сърцето ми щастливо.
И нека сън е само,
нека миг.
За миг до тях пристъпвам по земята.
В човешкото
последния ми пик
ще претвори сълза
в роса от святост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар