покаяние

Простреляна бяла звезда
потъва в пазвата на морето,
и застива в прегръдката
на потъмняла от
тишина гръд.
А към нея летят
онези солени сълзи -
комети,
и я следват,
и търсят,
и взират се,
и я болят...
Колко много звезди
има още
изоставени по безкрая...
Ще ми стигне ли сол,
ще ми достигне ли
време за тях...
Ако в чистото тъмно
на бездната се покая,
ще забравя за миг
че съм сянка,
молитва и грях...