пясъчен/Дюн

Пустинник.
До напукване самотен.
Разкъсан в слепота. Стопен от болка.
Под пръстите му - трънното ми име,
изтичащо със сол
със сол...
И с толкова.

Словата му...-
див свисък в сетивата
на още жадната за пулс
добра светиня
препълнена с умора
от която
извират пълнокръвните пустини
преглътнали изрязания поглед
разлели се в безкрая ми сиротен...
побран в мехур от кожа.
Не отмива.
А носи смърт
водата на Живота.

И полъх е...
свистежа на сърцето му.
По мен се стича тежко. От мълчание.
Аз аз втвърдявам люспи по ръцете му.
И му спестявам жертвата Признание.