боички

Слизам по нощница
пускам си чаша кафе
тъмния вече прозорец
едва ми намигва

влизам в хладилника -
мляко
и ябълки две
бяла смокиня
и нито следа от реликви

пиша си стихчета
някакви,
с пръсти в мъгла
(по-запотени стъкла няма даже в съня ми)
парата,
с цвят на момиче -
среднощна смола
слива посоките свежи
и връща дъха ми

губя се...
стълбите чакат
износен пантоф
(кой да си спомни онези летящи сандали)

малка калъфка
с десенче на рози и строфи
тъмната плитка
(хвърчило)
унесено гали...

...

Утро.
Градинска роса.
Непознат аромат.
Слизам по нощница.
Малко листенце и чайче.
Боси нозе
без пантофи.
И същия свят.

- две акварелни платна
са живота ми май че.